Чудене

Сериозната статия за изучаването на религия в училище ще я отложа за малко, за да отговоря и аз кои шест дребнички неща ме радват. Благодаря на Розичка че ме включи.
1.Чашата вряло кафенце сутрин, сервирана от собствения мъж (при отсъствието му приемам оферти) ;)
(Но както един приятел каза: "Не си ли малко невчасна? В днешно време има 20-годишни, готови да носят кафе на мъжа си в леглото, а ти искаш някой да се прежали на теб да носи!)
2.Проливен дъжд, стига да съм на закрито. Наслада ми доставят три неща в случая: силния барабанен звук; как хората се разтичват като пилци; как улиците са идеално пусти.
3.Следобедното кафе, обикновено на работното място. Докато го пия, все едно съм в паралелна вселена, в която работата не е толкова много и е по желание.
4.Гледането в една точка - това ми е любимо. Понякога се съчетава със следобедното кафе и тогава не го давам и за най-хубавия секс.
5.Ароматът на окосена трева винаги ме залива със спомени от детството и с обещания за бъдещето. Чувствам се като героя на Бредбъри от "Вино от глухарчета" и ми иде да подскачам. Понякога наистина го правя :)
6.Блестяща от слънцето вода, независимо каква е водата - морска, езерна, речна, кладенчова :) Е, локвите и блатата обикновено не ми действат така, но грешката може и да е в мен.

Рапорт даден. Да го приемат, да го приемат... Блага, Петя Попова, Елица Загорска, Kenkal, LaSombra.

Мдааа, много пъти поставян въпрос с противоречиви отговори. Интересно ми е какво мислите вие по този въпрос. Не слагам анкета, защото там отговорите са предварително зададени, затова който има желание, може да се включи с коментар. В следващия пост ще изложа моята гледна точка.

Неведнъж съм срещала хора, които са искали да са ми приятели, но аз не съм ги чувствала близки и не съм имала никакво желание да ги опознавам. Интересното идва от там, че колкото и да отказваш на тези хора срещи, толкова по-настоятелно искат да те включат в живота си. През студентските си години например, имах 2 такива "приятелки", макар че от моя гледна точка те бяха досадни и не изпитвах никаква нужда да ги виждам, даже ми идваха прекалено много ако трябваше да ги виждам всеки ден (но бяхме колеги и се налагаше). Опитах се, наистина положих усилия да ги почувствам приятелки, но не можах - до края на следването почти нямаше моменти, в които да съм се зарадвала на присъствието им. В началото ми бяха безразлични, а след това - откровено досадни с желанието да общуваме, да ходим заедно по купони, а малко след това - с безбройните си претенции да им обръщам внимание, да ги изслушвам. И всичко това, след като в прав текст им казах, че А, Б, В и Г ги смятам за приятели, всички останали (вкл. и тях) - за случайни познати.
Да, аз обръщам внимание на приятелите си, приятно ми е с тях, изслушвам ги и т.н., но не и когато приятелството ми е натрапено. Освен това може и да греша, но правя отчетлива разлика между "добри познати" и "приятели". Добрите познати също можеш доста често да виждаш, но и да ги видиш, и да не ги видиш, все едно. Докато приятелите обичаш да виждаш, липсват ти и са ти приятели дори да не сте се виждали години.
Поводът за днешния пост е, че преди няколко дни ми писа една от тези "приятелки" от студентските години. Не се бяхме чували от около година и нито веднъж не се бях сетила за нея в това време. Когато й прочетох имейла, не се зарадвах. Пише, че ще идва във Варна с мъжа си и децата, имаме цели 10 дни да се забавляваме и т.н. В предишни години също са идвали, но само един единствен път отидох да се видя с тях. А едно лято тя се спука да ми звъни, но аз не се обадих. Друго лято й казах, че съм заета, но така или иначе нямаме какво да си кажем. Трето лято й казах, че заминавам. Четвърто лято й казах, че мои приятели също са във Варна и ще се виждам с тях, затова с нея не мога. Всичко това беше самата истина, за нищо не съм излъгала.
Това лято имам пътуване извън Варна и извън България, така че пак няма да съм тук когато са на море. Даже не смятам да отговарям на имейла и да вдигам телефона. Аз ли не съм наред или това същество отказва да разбере вече петнайсет години, че не желая да сме приятелки? Дори и да е имало такава възможност, то тя вече не съществува, защото когато се опитат да ти наложат насила приятелство, трайно те отблъскват. А приятелството е доброволно.

(Другата "приятелка" от студентските години замина за чужбина с мъжа си, години наред ми писа имейли, но аз не й отговарях. Накрая в един имейл ми наговори един куп обиди, прокле ме и с това се приключи.)

Преди десетина дни случайно попаднахме в Аспаруховия парк (Аспарухово е квартал на Варна). Привечер...., птички припяват на вълните, конско пръхтене от прабългарското селище Фанагория се слива с жуженето на буболечките....
И насред тази идилия попадаме на сцена, на която е изписано "Аспарухово пее и танцува". Вярно, в момента празна, но птичият хор внезапно започна да изостава назад и в идилията да се наслагват някакви нехармонични звуци. Колкото повече вървиш, толкова данданията става по-голяма, за да установиш накрая, че кротката вечерна разходка се е обърнала на панаирджийска проява.
Като ми се разположили едни стрелбища, едни виенски колела, боксови круши, машини за захарен памук.... Всичко това - гарнирано с .. не знам как да нарека този тип музика, но даже чалга не е... от най-ужасните цигански ритми с писнали зурни, за които се питаш "Къде е музиката?". Всичко това не знам на какви децибели се разиграва - като съм сред дандания, сетивата ми блокират - защитна реакция. Знам само, че тези ритми съм ги чувала само минавайки покрай цигански сватби. Вървят в комбинация с миризма на тютюн от "двупосочни" цигари и с дъх на нечисто тяло в несъбличана ланшна дрешка.
Разбира се, всички мирисови условия бяха изпълнение, що се отнася до продавачите на захарен памук, крем, петленца, пръчици... Една доста миризлива дандания. За да съм честна, ще кажа, че миризмата на евтин тютюн и кирливи дрехи се съчетаваше някак много логично със сладникавия мирис на розовия памук. Такава ароматна бомба никого не може да остави безучастен.
Та - мургави търговци, с едната ръка галещи улично куче, с другата - топнати в казана, увиващи памук около клечка. И много народ, размотаващ се между сергиите с видимо удоволствие. Похапващ памучец (мръсотията е за имунитет), подрусващ меса в такт със зурните, люпещ семки и плюещ звучно шлюпките.
Погледнах алеите. Те, като пътечките в боровите гори, застлани с игли от дърветата, бяха плътно покрити с шлюпки. Вятърът услужливо ще ги разнесе навсякъде като спомен за грандиозния фестивал "Аспарухово пее и танцува".
Много ми дойде този културен шок.

Готско филмче, едно от любимите ми. Дълго е 3 минутки, но си заслужава да се отделят :)

Едно нещо обаче не може да се отрече: героят е безумно смел. И безумно оповръщан :)))